Новини

В средата на месец септември в Русе се състоя VІІ Международна научна конференция „Еволюция срещу революция или за моделите на развитие“.

Това обявиха проф. д.н. Венелин Терзиев, главен научен секретар на Университетска болница „Канев“ – Русе,  редовен професор във Военна академия „Георги Стойков Раковски“ – София и Русенски университет „Ангел Кънчев“  и Силва Василева, заместник директор на Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русе.

Те припомнят, че форумът се проведе под патронажа на Министерството на културата и със съдействието на Фонд „Научни изследвания“. Общо 129 участници със 105 доклада от 8 държави – Русия, Сърбия, Италия, Северна Македония, Косово, Румъния, Беларус и България, се включиха в работата на форума, посветен на 170 години от рождението на Захари Стоянов. Съорганизатори на конференцията са Регионална библиотека „Любен Каравелов“ в Русе, Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ в Пловдив и Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Канев“ АД в Русе.

Д-р Стоян Генадиев,д.м., завършва Медицински университет в София през 2007 година. Професионалният му път започва в Университетска болница „Св. Екатерина“. През 2014 година придобива специалност „Съдова хирургия“. Година по-късно защитава дисертация на тема: „Избор на лечение при пациенти с варикозна болест на долните крайници“. Работил е в Клиниката по съдова хирургия на МБАЛ „Уни Хоспитал“. Паралелно с това е част от екипа който извършва бъбречни трансплантации в УМБАЛ „Александровска“ в София. От края на 2019г. е част от екипът на Отделение „Съдова хирургия“ на УМБАЛ „Канев“ – гр. Русе.

Тромбозата – какво представлява този процес?

Тромбозата е процес, при който става формирането на съсирек, още известен като тромб, в лумена на кръвоносния съд. Този съсирек не позволява на кръвта да циркулира в кръвоносната система. 

Това е процес, чрез който тялото ни се справя с различните наранявания. Например, когато се порежем на мястото на раната се получава мрежа от финни фибринови нишки, в които червените кръвни клетки се оплитат и така това играе ролята на запушалка, която спира кървенето. Ако обаче това се получи на грешното място, то води до тежки последици за организма.

29.09.2020г.

Д-р Пенка Каменова е възпитаник на Английската гимназия. Завършва медицина в Медицински уневиреситет – Плевен. Вече 5 години д-р Каменова е началник на Отделение Кардиология в Университетска болница „Канев“.

Д-р Каменова, нараства ли броят на българите, които страдат от сърдечно-съдови заболявания или тенденцията се задържа?

            България е страната от Европейския съюз с най-висока смъртност през 2017 г. - 1631 са смъртните случая на 100 000 души население. Заболявания на кръвоносната система и рак са двете основни причини за смърт в ЕС, трета е болести на дихателната система. Това показват данни на Евростат.

            След страната ни се нареждат Румъния (1488), Латвия (1485), Унгария (1470) и Литва (1418). В другия край на скалата, с най-ниска смъртност в Евросъюза е Франция (838 смъртни случая на 100 000 души). След нея са Испания (844), Италия (875), Люксембург (911). Анализът на статистическата служба сочи, че основна причина за смъртни случаи във всички страни членки са заболявания на кръвоносната система, освен Дания, Ирландия, Франция и Холандия – където това е рак. Най-голям дял на смъртни случаи, причинени от заболявания на кръвоносната система, се наблюдава в България (66%), а най-нисък – в Дания (23%). Най-висок дял смъртни случаи от рак пък е отбелязан в Словения (32%), а най-нисък в България (16%).

Знае ли българинът как да пази сърцето си и какво място заема България в лечението и профилактиката на сърдечно-съдовите заболявания?

            И да, и не. Много различно е поведението по възрастови групи, по региони, в зависимост от образованието и най- вече от информираността на хората за значението на профилактиката.